На 6 октомври православната църква почита свети апостол Тома. В евангелските истории апостол Тома присъства с разказа за “Уверението Томово”. В него се разказва как Тома не повярвал на разказите за възкресение Христово, докато не видял със собствените си очи раните от гвоздеите и от пробитото копие в ребрата Христови. В историята Тома е известен с прозвището си Неверни. След като Христос възкръсва и се явява на учениците си, Тома не е сред тях. Когато по-късно те му казват: “Видяхме Господа”, той им отвръща: “Ако не видя на ръцете му раните от гвоздеите и не сложа ръка на ребрата му, няма да повярвам.” Христос се обръща към него и му казва: “Дай си пръста тук и виж ръцете ми, дай ръката си и я сложи на ребрата ми. И не бъди невярващ, а вярващ. Понеже ме видя, повярва ли? Блажени са тези, които без да видят, са повярвали”. Апостол Тома не е известен само с евангелската история за своето неверие. Той е и един от най-жертвоготовните христови ученици. Въпреки заплахата от фарисеите, които го търсят, за да го убият, Христос решил да отиде във Витания, за да съживи Лазар. Апостол Тома казал на другите ученици: “Да отидем и ние да умрем с него”. След като минало известно време от слизането на Светия дух в деня Петдесетница, апостолите хвърлили жребий, за да се види кой къде ще отиде да проповядва божието слово. На апостол Тома се паднал нелекият жребий да отиде в Партия, Мидия и далечна Индия. Из земите на Индия апостол Тома удивил хората с много чудеса и мнозина повярвали в проповядваното от него ново учение. Сред тях били и две сестри царици. Царят, заради покръстването на жена си, която била едната от двете сестри, се разгневил и подложил Тома на жестоки мъчения. От това обаче апостолът по чудо оцелял, но царят не се спрял пред нищо и накрая убил Тома. Апостолът изпълнил своята християнска мисия и завършил живота си с мъченическа смърт. Но дори и царят, който пожелал смъртта на Тома, скоро приел християнството, убеден от изцелението на сина си Азан, след като се покръстил. Мощите на апостол Тома били пренесени в Месопотамия, а на гроба му ставали чудеса.
