На 2 януари 1839г. в Панагюрище е роден Нешо Бончев – български възрожденец, първият български литературен критик, педагог. С помощта на панагюрската община през есента на 1858 година, заедно с Дринов, Бончев заминава за Русия, където 3 години учи във философския клас на Киевската духовна семинария.
След завършване на семинарията Нешо Бончев завършва Историко-Филологическия факултет на Императорския московски университет. Работи в руската столица като учител по класически езици в Първа московска гимназия и в Лазаревския институт до 1875 г. Междувременно става руски поданик през 1869 г. През 1869 – 1873 г. е в България, търси учителско място за себе си и Дринов, но не намира. Годините от 1870 до 1873 са време на голям творчески подем и той започва да готви статии за българския печат и превежда от руски език. Събира народни песни и приказки и ги публикува във вестници и списания.
През 1870 и 1872 година публикува своите преводи на „Разбойници“ на Шилер и „Тарас Булба“ на Гогол. През март 1874 година започва да превежда от старогръцки на руски историята на Херодот. Нешо Бончев е пръв сериозен представител на зараждащата се българска литературна критика. След основаването на Българско книжовно дружество неговият председател Марин Дринов привлича Нешо Бончев за сътрудник на органа на дружеството „Периодическо списание“. Пише и за вестник „Македония“, вестник „Свобода“ и списание „Читалище“.
