PZ-topnews разговаря с Георги Връбчев, нотариус от Пещера и творец – автор на поезия и проза.
Г-н Връбчев, как един юрист съчетава професията си с писането на поезия и проза?
Георги Връбчев: Като време ги съчетавам трудно, тъй като професията ми е достатъчно сериозна и трябва да обърна първо внимание на нея, но между двете има много близки неща. Това са дейности обърнати към хората. В професията ми има и елемент на творчество. Може би най-важната връзка е, че и двете са свързани с мисловна дейност, и двете са интелектуални занимания. Не виждам противоречие между строгостта на юридическата професия и свободата на словото в творчеството. Съчетавам ги добре, единственият проблем е времето.
Кога ви посещава „музата“, тъй като казахте, че нямате много време за писане?
Георги Връбчев: Нямам време за самото изписване на текста, попълването и завършването на идеите. Предполагам, че това е така при всеки творец. Аз имам един постоянен поток на мисли, свързани с различните неща, които пиша. Не е като в професията, да работя само по определени неща. В творчеството през определено време мисля за едно от нещата, които пиша, после ми хрумва друго, нещата вървят паралелно. Телефонът ми е пълен с бележки, имам специален шкаф в кантората, пълен с разни листчета. Това са идеи, които буквално си чакат реда, за да бъдат реализирани.
Какъв е тематичният обхват на вашето творчество?
Георги Връбчев: Пиша това, което ми е интересно. Нямам тематично профилиране на творчеството. Сега в момента пиша нещо, което няма нищо общо с това, което съм писал до сега. Съвсем различно е като настроение.
Повече проза или повече поезия пишете?
Георги Връбчев: Първо беше поезията, но прозата започна да я измества. Вмъквам някои по-поетични неща, но само в описанията. Доста време не бях писал поезия, но от миналата година започнах отново.
Смятате ли, че човек изразява по-добре мислите си и себе си, чрез творчеството или чрез общуването с хората?
Георги Връбчев: По-структурирано изразявам мнението си като го напиша. От друга страна на ден общувам с десетки, а понякога и със стотици хора. Така, че ми се налага и двете форми на общуване да ги поддържам на ниво.
Имате ли си любима творба – ваша и от някой друг автор?
Георги Връбчев: Имам един неиздаден роман – „Рамо до рамо“, и книгата ми „Някъде… там …някъде“. Обичам „Богат беден“, на Ъруин Шоу, харесвам Стивън Кинг. През последните години забелязвам, че се стабилизира българската литература. Има промяна в положителна посока. Хората четат не само през телефоните си, но четат и книги.
Вашата любима мисъл или сентенция?
Георги Връбчев: Имам любим цитат от Стивън Кинг „Честта е невидимата кост, който държи главата изправена“. Като мотивация харесвам сентенцията, че няма път назад. Колкото пъти съм се връщал назад е било грешка. Миналото не може да се върне, човек може само да му се наслаждава само, ако е хубаво, разбира се.
Какво си пожелавате за тази година – в личен и творчески план?
Георги Връбчев: Първо искам аз и близките ми да сме здрави, защото това е най-важно. Освен това желанието ми е да няма стресове, напрежение. В творческа насока се надявам поне едно от планираните две неща да издам през тази година.
