Даренията са един дълбоко личен и осмислен акт, каза в интервю за PZ-topnews историкът Румен Манов. Според него в България е запазена традицията да се дарява. „Ако погледнете почти всички възрожденски църкви са направени с дарения, почти всички възрожденски училища също. Има една „Златна книга на българските дарители“ в три тома – хиляди са дарителите – известни, малко известни, много незаслужено забравени имена, но са хиляди.
От днешна гледна точка ние не осмисляме много дарителството и гледаме подозрително на него. Подозрително – защо го прави този, каква е целта, толкова ли си е надскочил масрафа, имал-дал, като е луд нека дава. Губи се в тежкото ни… в смисъл то не е тежко, ние си го правим такова, за начина на мислене и душите ни. Имали сме много по-тежки времена с по 200 000 убити, 300 000 ранени , 350 000 бежанци на 3-4 милионна България.
Имали сме, но сме оцелявали и сме живели, и сме се борили. Сега дори понякога сме толкова охранени. Благодарение на комуникациите, интернет, мобилните телефони, сме станали толкова мързеливи, че душата ни е обхваната от някаква хипотермия. Като че ли изчезва топлината от душата, човечността, разбирането“, каза Манов.
