В българските представи Св. Сава е жена – светица, сестра на Варвара и Никола, покровителка на чумата. Познат е израза: “Варвара заварява болестите, а Сава ги разсява” .
Почитали ги като две светици-девици, чиято мисия била да се грижат за здравето на децата. Понякога те се възприемали и като орисници, които имали пръст в съдбата на новородените.
Според други народни предания Сава (в качеството си на жена) е свързана с царството на мъртвите и света на болестите. Затова на този ден жените ходят на гробищата, палят свещи, раздават варено жито, ябълки и хляб за душите на умрелите.
Празникът предците ни свързват и с магическото време, когато гадателки и баячки правят магии и заклинания, най-често за задомяване и против безплодие. В полунощ се събирали девойките за женене, като всяка носела торба с брашно и сито. Заедно с гадателките отивали на тайно място, по тайна доба. Докато момите пресявали брашното, възрастните жени ги учели как да държат ситото изправено, как да си избират подходящ съпруг, как да се задомят щастливо, да си родят здрави деца.
Жената, която искала дете, правела обреден хляб. Започвала да пресява брашно със сито, обърнато наопаки, а най-старата жена й казвала “Обърни, чедо, ситото, че да ти се обърне корема” и вярват, че след като раздаде омесения и опечен обреден хляб на кръстопът, до годината рожба ще добие.
В някои райони се празнува за сечено и порязано, затова се избягва да се сече и реже. Жените не пипат остри предмети (ножици, ножове, игли), за да не им причинят зло Варвара и Сава. Изричали магическите заклинания, с надеждата, че желанията им ще се сбъднат и че обредите “закрилят” стопаните от вредоносното действие на злите сили. За здраве и плодородие жените раздават и питки.
Празнуват именниците и от женски, и от мъжки пол с имена: Савин, Сабин, Сава, Савко, Савчо, Саво, Сево, Съби, Събе, Събко, Събчо, Съботин, Съботко, Слави, Светослав, Славомир, Славчо, Десислав. Савина, Сабина, Събина, Сабинка, Савка, Савета, Събка, Съботина, Славка, Сафка, Светослава, Елисавета,
