На 4 ноември 1912 година, по време на Балканската война, започва битката при Чаталджа – първият опит на българите да преодолеят защитната линия на османската Чаталджанска армия на подстъпите към столицата Истанбул. Сражението е известно още като Чаталджанската операция, е едно от най-тежките по време на Балканската война. Българските войски под командването на генерал-лейтенант Радко Димитриев правят опит да преодолеят защитната линия на османската Чаталджанска армия на подстъпите към столицата Истанбул, но след понесени тежки жертви са принудени да се откажат. Това е най-значителният военен успех на Османската империя в хода на Балканската война и първото голямо поражение на българската армия след създаването на Третата българска държава. Самата операция е започната прибързано, като е пренебрегнато основно правило на военната наука на епохата – укрепени позиции да се атакуват само при значително числено превъзходство. В направлението на главния удар не е осигурена необходимата концентрация на сили за пробив в противниковата отбрана. За неуспеха на българите допринасят недостатъчното разузнаване, слабата координация между настъпващите съединения и липсата на адекватна артилерийска поддръжка. Резервите остават далеч от полесражението и така половината от българската пехота не влиза в боя.
