На 11 октомври 1939 година американския президент Франклин Рузвелт получава писмото на Алберт Айнщайн и други учени за възможността да бъде произведена атомна бомба. Атомната бомба е плод на европейската научна мисъл от края на XIX – първата половина на XX век и на страховете и амбициите на великите сили по времето на Втората световна война. Първата успешна разработка е проектът Манхатън, реализиран от САЩ през годините на войната, но основните учени, които го инициират и довеждат до успешен край са европейски граждани. Тази многонационалност и осъзнаването на ужасните разрушителни възможности на атомната и на по-късно създадената водородна бомба подпомагат разпространението на информация за бомбата. Първите 3 бомби са взривени през 1945 г. като финална фаза на проекта „Манхатън“: На 16 юли край Аламогордо, Ню Мексико е извършен първият в света ядрен опит, наречен „Тринити“ (взривена е имплозивна плутониева бомба с мощност 20 kt). На 6 август над Хирошима, Япония е взривена бомбата „Малчугана“ (артилерийска уранова бомба с мощност 13 kt). На 9 август над Нагасаки, Япония е взривена бомбата „Дебелака“ (аналог на „Тринити“). Руснаците взривяват първата си атомна бомба на 29 август 1949 г. на полигона Семипалатинск в Казахстан.
