В периода 02.02-05.02.2021 на писта “Алберто Томба” в Банско се състояха стартовете за купа “Капи” и купа “Пирин” за възрастите U14 и U16.
При перфектна организация и подготвен терен от страна на домакините от ски клуб “Юлен” състезателката на ски клуб “Пампорово” Мариана Якофова се представи подобаващо.
Питали ли сте се какви мисли изникват в последните секунди в съзнанието на един спортист преди сигнала за старт? В следващите няколко реда ще ви срещнем с предстартовата треска на Мариана Якофова, ще се спуснем с нея по пистата и ще разкажем за ски клуб “Пампорово”, в който тя е състезател по ски:
“”Да сe приготвя …!“ – не чувам името си, само „Ски клуб „Пампорово“” долита като ехо до мен. Закопчавам щраймерите, стягам корите и съм готова за втори манш на слалома. Пожелавам „Успех!“ и „Хайде, яко!“ на състезателката пред мен и намествам маската си. По-скоро виждам, отколкото чувам Тренера с последни напътствия.
Изведнъж цялата умора изчезва. Тренировки преди старта, лагер на Пампорово, пътуване почти всеки ден до там, и всичко това, за да тренираме на врати… Ех, тези пътувания и лагери – над 10 000км всяка година, а Свети Константин е само на 20 минути от вкъщи. Няма как, без сериозни тренировки си оставаш турист! Тренировките са важни и клубът е всеки ден на писта Стената, където може да се тренира качествено.
Мой ред е! С лек подскок изтръсквам снега от ските, заедно с нервните мисли от главата си. Щеките пред пръчката – поне десет пъти ги нагласям, преговаряйки си набързо слалома. Сигнал за старт – имам 5 секунди, за да тръгна. Винаги чакам 2. Всичко утихва и като гръм преди буря нещо в мен избухва. Придала този тласък на щеките, скачам на трасето. “Бутай, бутай, бутаааййй…!!!” – натискам яко почти до първата врата.
Ето за какво са всички тренировки.. Тренировки, тренировки, тренировки – и всичко за тези 50 секунди. Всяка тренировка е специална благодарение на треньорите ни Жисов и Присадов.
Първата врата е зад гърба ми. Съборих я с вътрешната ръка и много агресия, защото следва стръмната част. Скорост, скорост и пак скорост – тук е мястото да я натрупам, знам какво следва надолу!
Ето я заключителната част от пистата. Последни врати и последни стотни – почти не дишам! Не виждам нищо друго освен финалната линия. Едва когато я пресичам, забелязвам пред мен момичетата и момчетата от нашия ски-клуб как подскачат зад мрежата и крещят нещо с усмивки на лица…
Дали са важни медалите? Не, не медала, а чувството, че си се справил, погледа на треньора след това и поздравленията на съотборниците.
