
Традициите и обичаите на Спасовден са свързани основно с починалите хора. Според народните вярвания, на Велики четвъртък душите им са били “разпуснати”, а на Спасовден се “прибирали” обратно. Докато били свободни, те жужали около разцъфтелите плодни дръвчета. На този ден жените отиват на гробищата, за да раздадат хляб и варено жито. В съботата след празника е една от най-големите задушници, наричана “Черешова задушница”, “Спасово одуше”, “Русално одуше”, на която се раздават череши за “Бог да прости”.
Когато близките тръгват към гробищата, трябва да оставят вратите и прозорците на дома отворени, за да “тръгнат” заедно с тях и душите на мъртвите. По пътя близките не трябва си говорят, за да не ги смутят. До днес се е запазил и един обичай, който по принцип не се счита за добър за живите хора, но ако сутринта на Спасовден жените надникнат в кладенеца, ще видят образа на скъп човек, който вече не е между тях.
Според народните вярвания, на Спасовден ни посещават “русалийки”, “русалци” и “русалии”, които са свръхестествени същества, наподобяващи самодивите и притежаващи дарбата да лекуват всички болести, които не се повлияват от други видове лечения и баяния. В света на хората те обитават водите и горските поляни, по които вирее тяхното любимо цвете – билката росен, наричана още русалче, русалско биле, росанлийче и самодивско цвете.
Имен ден празнуват: Спас, Спаска, Спасена, Спасимир, Спасимира, Спасияна.
