Николо ди Бернардо деи Макиавели е италиански философ, дипломат, политик и историк от епохата на Ренесанса.
Той често е наричан баща на съвременната политология. В продължение на дълги години заема висши длъжности във Флорентинската република с отговорности в дипломатическата и военната сфера. Автор е и на комедии, карнавални песни и поезия, както и на обемиста лична кореспонденция. Макиавели е секретар на Втората канцелария на Флорентинската република от 1498 до 1512 година, когато Медичите не са на власт. Пише най-известната си книга „Владетелят“ през 1513 година, когато Медичите са се върнали на власт и той е отстранен от политическия живот.
„Макиавелизмът“ е често използвано пейоративно определение за безскрупулни политици, като описваните от Николо Макиавели във „Владетелят“. Там той показва неморално поведение, като нечестност и убийства на невинни, като нормални и ефективни в политическия живот. Той дори изглежда го поощрява при определени обстоятелство. Книгата му става известна, заради твърденията, че съдържа „зли препоръки за тираните, за да им помогне да запазят властта си“. В същото време много коментатори, като Барух Спиноза, Жан-Жак Русо и Дени Дидро, смятат, че в действителност Макиавели е републиканец, дори когато пише „Владетелят“, и неговите произведения служат за вдъхновение в епохата на Просвещението на застъпниците на съвременната демократична политическа философия. Така например, той отбелязва своето възхищение към самоотвержения римски диктатор Луций Квинкций Цинцинат.
