Проектът за българско средно училище в Бесарабия е разглеждан от руската администрация от средата на 40-те години, но не получава развитие, заради руската политика за създаване на централизирана образователна система. Развитието му става възможно след Кримската война, когато Болград с около 40 български колонии е присъединен към Молдова. През януари 1858 година делегация на българските колонии представя в столицата Яш подписка за откриване на училището на княз Никола Конаки-Богориди, самият той от български произход. Съдействие им оказва и Георги Раковски, който по това време се намира в Яш и се познава с княза от ранна възраст.
На 28 юни 1858 година княз Никола Богориди издава хрисовул (грамота) за създаването на Бълградско централно училище, която подробно урежда неговия статут, финансиране и управление. То трябва да е достъпно както за българските преселници, така и за всички други желаещи да учат там, независимо от материалното им положение, при условие, че са православни, а преподаването по всички предмети става на български и румънски език. Грамотата прокламира, че преподаването в началните училища в колониите ще става на преобладаващия език в съответното селище – български или румънски. Тя определя източници за финансиране на училището и начинът на неговото управление – от Попечителски комитет от трима души, избирани с тригодишен мандат от делегати на българските колонии.
