В Северното полукълбо се наблюдава зимно слънцестоене и начало на астрономическата зима, а в Южното полукълбо лятно слънцестоене.
Слънцестоене се наричат два момента в годината, при които наблюдаемите точки на изгрев и залез престават да се движат върху линията на хоризонта. Съответстващите им два дни от годината имат екстремална продължителност, максимум при лятното слънцестоене и минимум – при зимното. Астрономически това съответства на положение на Слънцето по неговия видим път върху небесната сфера, максимално отдалечени от небесния екватор. Като резултат от наклона на земната ос продължителността на деня и нощта зависи от положението на Земята спрямо Слънцето. На 22 юни Слънцето се движи над тропика на Рака. В северното полукълбо денят е най-дълъг, нощта е най-къса и се говори за лятно слънцестоене. В южното полукълбо денят е най-къс, нощта е най-дълга и е налице зимно слънцестоене.
На 22 декември Слънцето е над тропика на Козирога, тогава в северното полукълбо се наблюдава зимно слънцестоене, а в южното – лятно. Когато Слънцето пресича небесния екватор, денят и нощта са еднакво дълги. Тези положения на Слънцето се наричат равноденствия. Слънцестоенето оказва пряко влияние върху дневното слънчево греене, а оттам върху климата. Така на различните слънцестоения съответстват различни моменти от годината, което ги прави важни за календара.
Много от културите по света и почти всички езически религии почитат слънцестоенията и равноденствията като моменти с особено значение. Тогава се устройват едни от основните календарни фестивали и се извършват важни обреди, свързани най-вече със земеделието и плодородието.
