Проф. Пламен Павлов: Въпросите за предателството и гроба на Левски остават дискусионни

С какво ръкописът „Кой предаде Левски“, който бе дарен преди дни в Карлово от Румен Манов, допълва знанията ни за Апостола?

Проф. Пламен Павлов: В Карлово един благороден човек с много знания, с ерудиция, с патриотично мислене, какъвто е Румен Манов, подари един ръкопис на Васил Шанов – един от нашите ориенталисти от времето малко след Втората световна война. Той е свързан с ВМРО, дори е преследван за това. Това, което съдържа ръкописът не е непознато за науката. От друга страна все пак този ръкопис, особено, когато специалистите успеят да се запознаят с него, тъй като той не е известен като цяло, могат да видят допълнителни детайли в самата работа на Шанов, в неговите размишления върху темата. За мен още по-ценно е, че специалистите могат да видят силата на турския шпионаж, на турската държава, на Османската империя, която очевидно, макар и със закъснение схваща, че си има работа с една революционна, конспиративна организация, която се бори за освобождението на своя български народ. А вече, този въпрос, който си задава Васил Шанов, който е и наслов на ръкописа и, който и ние си задаваме е нещо много по-сложно. Този въпрос остава обект на дискусия, защото обвиненията към поп Кръстьо започват месеци след гибелта на Апостола, но има учени, които приемат такава постановка, а други я отхвърлят категорично. Все пак този ръкопис доказва, че турската власт има много доносници, хора които са давали сведения. Моето собствено виждане е, че поп Кръстьо не е конкретният предател на Левски. Като човек, който е имал социални функции, той малко или много е давал сведения на властта. Въпросът остава открит, но ръкописът, който Румен Манов подари на Карлово, надявам се, ще хвърли допълнителна яснота.

Появи се и книга, която изследва чисто юридически процеса срещу Васил Левски?

Проф. Пламен Павлов: Да, това е една книга на доцент Маргарита Златарева „Юридически поглед към процеса на Васил Дякон Левски“, която представих в Националната библиотека в София. Тя е конституционен съдия, много способен юрист, специалист в тази сложна материя. Тази книга показва, че процесът срещу Левски, следствените действия от есента и зимата на 1872-73 година, са един много ясен отглас, че турската държава си е дала сметка с какво има работа. За това тя, спазвайки процесуалните правила, се стреми да се защити като ликвидира Левски като негов водач, защото той е начело на българските патриоти. За това и присъдата към него е толкова жестока и изпълнена в най-кратки срокове. В Ловеч пък обсъждахме и този и много други въпроси, но в Карлово и София, колегите от Националния музей „Васил Левски“, публикуваха документи, за които се говори повече от година – и снимката и другите документи. Там отново се вижда, че шпионажът на Османската империя изключително много е ангажиран с издирването на Левски, с разкриването на организацията, но като цяло се потвърждава това, че българският народ е много твърд и не се предава. Факт е, че при тази шпионска мрежа, при тираничния режим в империята, тя проспива или не може да открие това, което Левски и неговите съратници изграждат в продължение на 2 години – една военна организация с хиляди хора. Защото трябва да признаем, че апостолите на Априлското въстание, последователите на Левски, стъпват на коловоза, който той вече е направил.

Има ли напредък по издирването на мястото, където е завършил живота си Левски?

Проф. Пламен Павлов: Теорията за това, че Левски е погребан в църквата „Света Петка Самарджийска“ се пропагандираше от големия български писател Николай Хайтов. За нея има много свидетелства, събрани в книги, които се радваха на голям интерес. Хайтов независимо дали е прав за това къде е гроба на Левски или не, на практика до голяма степен има заслуга за популяризиране на темата за Левски.  Но да се каже днес къде точно е гробът на Левски е една много трудна и почти неосъществима задача. Едното място безспорно е църквата „Света Петка Самарджийска“. Има археологически разкопки, за съжаление са загубени костите, но те вероятно са от много по-стар период. Друга теория, повдигната от писателя Николай Иванов, е че Левски е бил погребан в старото християнско гробище, тъй като от 1870 година в Османската империя влиза в сила закон, с който никой няма право да погребва хора, където му скимне. Има християнско, мюсюлманско и еврейско гробище. Логично е той да е погребан в християнското. Има твърдения, че е в така наречените позорни гробища, но следите водят към някогашния бостан на софийската чорбаджийка Марийка Киртошева. Тя подарява едно свое място и там се прави християнското гробище. Това е там, където е била Сметната палата, а днес е Министерството на земеделието. Там наистина има сведения и спомени, но те са много оскъдни. Там костите също са извадени, по време на бомбардировките над София по време на Втората световна война следите им се губят. Тази теория се нуждае също от много повече доказателства. Аз съм против мнението, изказано от някои колеги, че няма значение къде е погребан Левски, важното е той да бъде жив в сърцата ни. Това разбира се е много важно, но все пак е добре да намерим гроба на Левски.

По въпроса с датата 19 февруари, надявате ли се и там нещата да се прецизират?

Проф. Пламен Павлов: Тук най-вече колегата проф. Петко Петков от Великотърновския университет постави твърдо необходимостта да се отбелязват празниците, а също и паметта на героите, според реалните дати. Ние отбелязваме рождението на Левски на 6, респективно 18 юли, а почитаме паметта му на 6, респективно 19 февруари, в което няма логика. Някой е пресметнал по нов стил плюс 13, а всъщност трябва да бъде 12, когато е за 19 век. И от там е настъпила грешката, разбира се най-важно е да помним Левски, неговото дело и неговите завети. Линията да се отбелязва паметта му на 18 февруари във Велико Търново е наложена преди повече от 10 години. Постепенно се надявам, че тази дата ще се коригира. Но е необходимо да се връщаме към Левски и неговото епохално дело не само на деня на неговото рождение и на неговата гибел, да се борим за тази свята и чиста република, за тези свети закони, да бъдем между достойните европейски народи, да бъдем държава, която има какво да даде на човечеството. Нека да си спомним за това невероятно визионерство на Левски, неговия оптимизъм, неговата вяра в българския народ. Нека нашите политици не само да държат портрета му на стената, а да осъзнават, че някой ги наблюдава. Независимо дали е канонизиран за светец от църквата или не, духът на Левски е между нас и този дух се олицетворява от хиляди българи. Виждаме, че той е най-популярната българска личност и ще бъде такава, докато има българи на тоя свят.

 

Vinkmag ad

Pz-topnews.bg

Прочети предишна

Тютюн без бандерол е иззет от домове в Брацигово и Ракитово

Прочети следваща

Въвеждат временно ограничение по пътя Радилово-Пещера, заради извършване на експертиза по пътен инцидент

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *