Проф. Пламен Павлов: Трябва да бъдат показани реалната роля и място на България в Първата световна война и справедливостта на българските искания

Проф. Павлов, преди няколко дни отбелязахме поредната годишнина от края на Първата световна война. Позната или непозната за нас като наследници на нашите деди и бащи е тя, според Вас?

Проф. Пламен Павлов: За българската нация тази война е много добре позната, тъй като няма семейство, което да не е засегнато от нея. Не бива да забравяме, че през 1917-18 година близо 1 милион българи в една или друга форма участваха в тази война. Ние дадохме и много голям процент жертви на фона на нашия сравнително малък народ. Освен това хиляди българи имаха тежката участ на военнопленници и дълго време бяха смятани от своите близки за загинали или за безследно изчезнали. Така, че това са много страници от войната, които и до днес не са напълно изяснени. Тук разбира се много голяма вина има и комунистическия режим, който хвърли много тежка сянка върху тази война. Вярно е, че отначало тази присъда, нелепа и несправедлива беше насочена към всички войни за национално обединение, но в интерес на истината още през 1982 година се стигна до известна реабилитация на Балканската война. Докато за Първата световна война на практика до края на комунистическия период общо взето не се говореше или се даваха неточни оценки. Тук вече въпросът е, че във връзка със 100-годишнината от тази война у нас не се направи достатъчно, за да бъде популяризирана тя, да бъде показана реалната роля и място на България, справедливостта на българските искания на фона на почти 100%-та несправедливост на войната от страна на Великите сили. В крайна сметка нашият народ се бореше тогава за национално обединение, за освобождение на българите, останали под чужда власт, а не за териториални придобивки за сметка на някой друг.

Според Вас, ние все още на практика допълваме знанията си за Първата световна война?

Проф. Пламен Павлов: Това е така. Мога да дам пример с книгите на Красимир Узунов. Той написа в рамките на 3 години три обемисти книги и още две чакат за печат. Това е книгата му за Каймак Чалан, епопеята на Добруджа, а също и книгата му за школата на подполковник Дрангов в Скопие. Освен това у мен, благодарение на неговите наследници, са две книги – втората част на Каймак Чалан и една панорамна книга от порядъка на 1 500 страници, посветена на цялата 1916 година. Непременно искам да отбележа Красимир Узунов, не защото беше мой приятел, а защото беше изключително талантлив човек. Неговите текстове  са както исторически, така и литературни и все още не са получили подобаваща оценка от нашата историография. Когато се отбелязваше 100-годишнината от Първата световна война се появиха доста непубликувани дневници на български офицери и войници. Те показват истинското лице на войната, както и надеждата, с която участват нашите деди в нея, за да бъдат решени националните проблеми и да не гинат техните деца и внуци за тази кауза. Така, че ние сме в огромен дълг към собствената си историческа памет.

В дълг сме и към хората, които са погребани извън границите на нашата родина?

Проф. Пламен Павлов: Така е несъмнено. Усилията, да бъдат възобновени българските военни гробища дадоха известен резултат. В това отношение трябва да припомним заслугите на проф. Божидар Димитров. Непременно трябва да отбележа това, което направи д-р Милен Врабевски с възстановяването на военното гробище в Ново село при Струмица. Много активно работят троянските патриоти, хората от дружество „Традиция“ за възстановяване на паметниците от Дойранската епопея. Така, че тази памет постепенно се трупа, но тя не се забелязва като че ли от официалните институции и за съжаление дори от официалната наука. Има хора, които дълбоко навлязоха в тази война. Може би примерът с Красимир Узунов е най-показателен, но той не е единствен. Има още много хора – излезе един сборник за Каймак Чалан, в който са събрани спомените на десетина души, сравнително млади хора, за техните прадеди, които са загинали на върха. Автори са адвокат Георги Кременаров и художникът Василен Васевски.

Започна една традиция – да се ходи на тези паметни места като Каймак Чалан, да се почита паметта на загиналите. Такава ритуалност липсваше…

Проф. Пламен Павлов: Да. Тя липсваше тази ритуалност, даже държавата в лицето на Министерството на отбраната се включи в нея. Посещенията на Каймак Чалан не са от сега. Красимир Узунов имаше огромната заслуга, че наложи те да се превърнат в част от нашия национален календар и да се търси път към преосмисляне на отношенията със съседни държави в един неконфликтен маниер. Ние до голяма степен не сме се излекували от Ньойския синдром. Ето сега ще отбележим 100 години от този наистина много злокобен за нас договор. Нашата страна беше несправедливо ощетена. Много важен е въпросът кой е виновен за нашата съдба. Най-лесно е да се хвърли вината на цар Фердинанд или на политиците, но това не е съвсем справедлива оценка. Ние до голяма степен сме жертва на световната геополитика, просто България нямаше друг вариант освен да участва на страната на Централните сили. Вече може да се критикуват политиците ни, че не са достатъчно гъвкави, че са прекалено лоялни към Германия и останалите съюзници, но като цяло ние бяхме натикани в тази война против волята ни от Великите сили. Това го е осъзнавал тогавашния българин, който е давал живота си, за да спаси България.

Pz-topnews.bg

Прочети предишна

Хари Харалампиев отново бе избран за председател на Общинския съвет в Пазарджик

Прочети следваща

Задържани са двама мъже от Брацигово, опитали се да ограбят 93-годишна жена

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *