На 19 ноември 1703 година е поставено началото на мистерията за Желязната маска със смъртта на един затворник в Бастилията, чието име и престой в тъмницата са пазени в строга тайна. Тайнственият затворник се споменава за в книгата „Тайните мемоари за историята на Персия“ (издадена в Амстердам през 1745 от анонимен автор), в която се описват политически интриги и реални личности от двора на Луи XIV като действието е пренесено в Персия и имената на героите са скрити зад персийски псевдоними. В „Мемоарите“ се споменава за затворник, когото преместват от измислената крепост Ormnus (в действителност Света Маргарита) в Ispahan (Бастилията) и се отбелязва, че този затворник е не друг, а самият Луи дьо Бурбон, граф дьо Вермандоа, синът на Луи XIV и мадмоазел Дьо Ла Валиер. Принцът официално е обявен за мъртъв, покосен от чума, но истината е, твърди книгата, че той е хвърлен в затвора за това, че е ударил плесница на дофина Луи. „Комендантът на крепостта Ormus, разказват „Мемоарите“, се отнасял с най-голямо уважение към този затворник, сервирал му лично като взимал блюдата от ръцете на слугите още на прага и затова никой от тях не бил виждал лицето на затворника. Веднъж обаче принцът издълбал името си с нож на гърба на една чиния. Слугата, у когото попаднала чинията, я занесъл на коменданта като се надявал да получи награда, но нещастникът бил излъган в надеждите си – на мига се отървали от него, за да запазят тайната. Принцът останал още дълги години в крепостта и го преместили в Бастилията едва когато комендантът бил повишен в длъжност (заради вярната му служба) и му било поверено управлението на Бастилията. От предпазливост затворникът трябвало все така да носи маска. Няколко човека, които го били виждали повече от веднъж, потвърждават, че комендантът му отдавал големи почести.“
