На 15 декември 1896 година в село Момина клисура, Пазарджишко е роден българският етнограф и фолклорист Христо Вакарелски. Завършва средното си образование в Пазарджик. От 1919 до 1923 г. следва славянска филология в Софийския университет „Свети Климент Охридски“, след което е учител в Панагюрище, Роман и Самоков. Специализира славянска етнография във Варшава през 1925 – 1927 г.
От 1927 до 1940 г. Христо Вакарелски е асистент и уредник в Народния етнографски музей в София. Сред дейностите, в които участва по това време, е организирането на голяма българска етнографска изложба в Хелзинки (24 ноември – 12 декември 1937), която намира широк отзвук във финландската преса.
През 1941 – 1944 г. е директор на Народния музей в Скопие. Директор е на Народния етнографски музей в София от 1945 до 1948 г., в който остава да работи до 1962 г. Основател и председател на Българското природо-научно дружество. Неговите проучвания и студии го определят като един от водещите български етнографи и фолклористи през ХХ век. През 1965 г. получава Хердерова награда. Христо Вакарелски умира на 25 ноември 1979 година в София. Личният му архив се съхранява в Централен държавен архив. Той се състои от 1781 архивни единици от периода 1881 – 2007 г.
