На 13 декември 1797 година е роден Хайнрих Хайне – един от най-значимите немски поети на 19 век. Освен поезия създава и много сатирични и публицистични творби.
През декември 1821 г. Хайне публикува в Берлин първата си книга „Стихове“. През 1824 г. излиза стихосбирката с 33 стихотворения, сред които е и най-известното му стихотворение „Лорелай“ [1] (1823). През същата година прекосява пеш планината Харц и посещава във Ваймар Йохан Волфганг фон Гьоте, когото високо цени. (На въпроса на застаряващия Олимпиец: „Какво пишете?“ Хайне отвръща: “Един нов Фауст – това слага край на отношенията им.)
През 1825 г. Хайне завършва успешно следването си и получава докторска титла по право. По същото време решава да приеме протестантството, за да си осигури гражданско поприще. Това е необходимо поради съществуващите ограничения за евреите. В много случаи им е забранено да се занимават с определени професии, между които преподаването в университет, което е голямата амбиция на Хайне. Както сам казва за свое оправдание, покръстването му е било „билетът за приемане в европейската култура“.
Тогава Хайне публикува своята „Книга на песните“ (1827), която му донася огромна популярност, но малко пари. Поетът тръгва да странства из Германия, в Мюнхен напразно се опитва да получи място в университета. Неспокойният дух на вече болния поет (сифилис) го отвежда в Лондон и Италия, а през май 1831 г. – в Париж. Там се сближава с Пиер Беранже, Жорж Санд, Виктор Юго, Балзак и др. и започва да публикува остросатирични политически стихотворения и статии срещу деспотизма в родината си. В 1835 г. пруският парламент забранява творчеството му и – изправен пред материални затруднения – Хайне приема отпуснатата му от френското правителство „Почетна пенсия за немски политически емигранти“.
В Париж поетът написва голямата си теоретическа книга „Романтическата школа“ (1836) /визирайки със заглавието ѝ Романтизма на възникналата през първата четвърт на века Хайделбергска школа/, а повлиян от приятелството си с Карл Маркс, създава стихотворния епос „Германия. Зимна приказка“ (1844). Последното десетилетие от живота си Хайне прекарва на легло, полусляп, разяждан от напредващата болест.
Погребан е на парижкия хълм Монмартър, където и до днес гробът му е обсипван с цветя и оскверняван от неофашистки надписи.
