Крум е средновековен български монарх, възкачил се на престола след Кардам. По време на неговото управление България засилва позициите си на Балканския полуостров и в Европа, благодарение на множество победи на бойното поле. Крум започва да приобщава славяните към властта, прокарва първите общовалидни закони в Първото българско царство и започва провеждането на административна реформа.
Традиционно владетелите от прабългарски произход от периода преди покръстването в съвременната българска историография са наричани с централноазиатската титла кан/хан. В Хамбарлийския надпис, който е на гръцки език, използван като официален в Българската държава по това време, Крум е наречен с византийската титла архонт.
