На 10 ноември 1444 г. в битката при Варна кръстоносците, водени от крал Владислав III и Янош Хуняди, претърпяват поражение от турците на Мурад II. Владислав загива в боя. Битката започва с нападение на леката османска и арабска конница срещу хърватите на бан Талоци. Християните от лявото крило отвръщат с бомбарди и огнестрелни оръжия и нападението е отбито. Те се впускат в безредно преследване на турците и арабите, при което анадолската конница и араби на камили ги нападат от засада по фланга. Християнският десен фланг се опитва да отстъпи към крепостта Галата от другата страна на Варненския залив, но повечето от тях са убити в блатата около Варненското езеро и река Девня, където загива и Чезарини. Само войниците на Талоци успяват да се спасят зад вагенбурга. Владислав и Хуняди разгръщат две конни части от центъра и влашката конница срещу арабите и анадолските спахии, които са разгромени, а техния водач Караджа бей е убит. Християните ги преследват 5 – 6 км, след което се връщат на бойното поле. Влашката конница обаче продължава преследването и достига до укрепения османски лагер. След разграбване власите напускат бойното поле с плячката. Другият османски фланг напада унгарците и българите на Михаил Шилаги. Те са спрени и отблъснати, след което спахиите отново нападат. Хуняди решава да им помогне и казва на краля да чака завръщането му, след което напредва с две коннически части срещу спахиите, обръща ги в бяг и ги преследва около 5 – 6 км по пътя за Шумен. Спахиите са толкова ужасени, че някои от тях достигат и прекосяват река Камчия на 30 км от бойното поле. Европейците изглеждат близо до победа. Султанът решава да напусне бойното поле. Младият крал пренебрегва съвета на Хуняди и се втурва с 500 полски рицари срещу турския център. Те прегазват еничарската пехота и кралят се опитва да плени Мурад, охраняван от едва няколкостотин еничари и азаби. В този момент в тази част на полесражението се връщат част от побягналите румелийски спахии. Те разстройват бойния ред на рицарите, като самият крал е свален от коня си и убит. Обезсърчената полска конница е смазана от турците. При завръщането си Хуняди се ядосва, че не е прекратил преследването си по-рано и фанатично се опитва да спаси тялото на краля, но всичко, което постига е да организира отстъплението на остатъка от войската си.
