По повод 16 април – Денят на Конституцията и на българските юристи, PZ-topnews разговаря с историка проф. Пламен Павлов.
Проф. Павлов, каква е ролята и мястото на първата ни конституция – Търновската, в нашата история?
Проф. Пламен Павлов: Приемането на Търновската конституция от Учредителното народно събрание в старата столица Търново, през 1879 година, е едно от най-забележителните събития в новата ни история. На практика това събитие олицетворява раждането на модерна България. По този начин ние стъпваме на пътя на модерния парламентаризъм. Разбра се тогава, според условията в Европа и света, ние сме дефинирани като конституционна монархия. Тогава това може би най-прогресивната форма на управление като изключим републиката, но тогова републиките са по-скоро в порядъка на изключенията. Така, че от гледна точка на европейското статукво през 19 век, България тръгва по може би най-добрия път.
Как ще коментирате пътя, който се изминава, до приемането на Търновската конституция?
Проф. Пламен Павлов: Самото раждане на Конституцията е един нелек въпрос, тъй като самите Велики сили, включително и Русия са предлагали България да има Органически устав, което също е Конституция, но в една по-орязана форма, доколкото все пак ние не сме суверенна държава, според решенията на Берлинския конгрес, а сме трибутарно Княжество, подчинено на Османската империя. Самият факт, че бащите на нашата Конституция, както ги наричат моите колеги специалисти по темата, надделяват в този спор и налагат името Конституция, е достатъчно показателен за решимостта на тогавашния български елит да гради една модерна държава, една европейска държава, която да се развива с едни изпреварващи темпове, с които да бъде компенсирана изостаналостта от 5-те века турско робство. Конституцията е съставена от руски юристи, но те са цвета на тогавашната юридическа мисъл в Царска Русия. Като самият Александър II допуска един по-либерален вариант на Конституцията в Княжество България.
Какво е участието на българските юристи тогава?
Проф. Пламен Павлов: Нашите конституционалисти, участници в Учредителното народно събрание внасят изключително много поправки в първоначалния текст. Това ни прави държава с една модерна система. Конституцията, независимо от кризите в новата българска история, на практика е ръководно начало, до отменянето и от комунистическия режим. Разбира се, имало е периоди, в които тя не е действала или е била сериозно нарушавана, но през цялото време тя е образец, тя е мерилото на политическия ни живот.
Сегашната ни Конституция, съхранила ли е духа на Търновската?
Проф. Пламен Павлов: Когато беше приемана сегашната ни Конституция, благодарение на покойния проф. Петър Горанов, на други мои колеги като проф. Милко Палангурски, успяха да наложат на политическия ни елит, Великото народно събрание да бъде открито във Велико Търново. Идеята беше да бъде втора Търновска конституция. Тази идея не беше реализирана в цялост, но като цяло днешната ни Конституция пази най-доброто от това, което ни е завещала Търновската конституция.Това само по себе си е една гаранция за успешното ни развитие. Въпросът е нашите политици по-добре да разбират Конституцията и да следват нейните норми, които наистина са достатъчно добре дефинирани и вършат много добра работа в съвременния свят.
