На 25 ноември православната църква почита Свети Климент Охридски. Той е средновековен български учен и първият епископ, проповядвал на старобългарски език. Основател е на Охридската книжовна школа. Православната църква го тачи като един от светите Седмочисленици. Най-ранното сведение за Климентовия живот, което дават животописците, е, че от „младежки и юношески години [придружавал Методий] и видял с очите си всичките дела на своя учител. След смъртта на братята Кирил и Методий, Климент, заедно с други двама техни ученици – Наум и Ангеларий пристигат в българските земи. Вероятно през 886 г. – е изпратен като мисионер в областта Кутмичевица, в Македония. Едно от първите действия на новия княз Симеон като владетел е да извика Климент в Преслав, и да го назначи за епископ. Като епископ Климент продължава да полага усилия за обучението на местни духовници, способни да служат на български, и ръкополага свещеници, дякони, поддякони и миряни четци, но не се ограничава в грижите си само до духовните нужди на паството си. На преклонна възраст и изтощен от работа Климент се отправя в Преслав и моли цар Симеон да го освободи от задълженията му като епископ. Симеон, който изпитва голяма почит към Климент, отказва. При завръщането си от Преслав, Климент се разболява. Според пространното житие, въпреки болестта си, в последните си дни Климент продължава да работи. Климент умира на почти осемдесетгодишна възраст на 27 юли 916 г. в Охрид.Погребан е в притвора на „неговата“ манастирска църква „Св. Панталеймон“ („Стари Св. Климент“), превърната около 1515 г. в джамия, възстановена от руините през 2001 – 2002 г. Скоро след неговата смърт епископ Климент е канонизиран.
