На 28 януари 1986 г. космическата совалка на САЩ „Чаланджър“ се взривява 73 секунди след своето десето излитане, при което загиват всичките седем астронавти на борда.
Това е втората американска космическа совалка от програмата „Спейс Шатъл“. Първият и полет е на 4 април 1983 г. Тя извършва общо 10 полета. Последният и полет е на 28 януари 1986, когато 73 секунди след излитане совалката се взривява, при което загиват всички седем души на борда. Чалънджър е заместена от совалката Индевър, която прави първия си полет през 1992, шест години след катастрофата на „Чаланджър“. Совалката е взела името си от Чаланджър – британски военен кораб използван в изследователска морска експедиция през 1870.
На 28 януари 1986 г. сутринта, на своето десето излитане, совалката се взривява 73 секунди след старта (Max Q – моментът, в който совалката се извежда в орбита и е подложена на огромно аеродинамично натоварване). Всички седем души от екипажа загиват. Последващото разследване установява, че е имало дефект в конструкцията: използвани са гумени уплътнения, които губят еластичността си при ниски температури, а в нощта преди старта е било особено студено. В резултат от това от десния спомагателен двигател се изпуска пламък, който попада върху главния горивен резервоар (централното тяло в конструкцията) и връзката на двигателя с него. Връзката се нарушава, двигателят се откача, вследствие на аеродинамичното натоварване цялата конструкция се разпада, главният горивен резервоар се деформира и се взривява.
