В страните, в които преобладаващата част от населението изповядва католицизма като Германия, Франция, Великобритания, Испания и т.н., се почива 4 дни (от петък до понеделник) от 2 април – Разпети петък до 5 април – Светли понеделник включително. Празникът бележи края на Великденските пости (Lent), които започват от Пепелява сряда (Ash Wednesday) – през 2021 година на 17 февруари.
У нас големи католически общности има в София, Пловдив, Русе, Раковски и др.
На 4 април католиците честват Възкресение Христово. В България големи католически общности има в София, Пловдив, Хисар, Русе, Раковски и др.
Разлики между католическия и православния Великден
Обикновено католическият Великден се празнува по-рано от православния. Основната причина за това е, че православната църква определя датата за празнуване на Великден според Юлианския календар, а католическата църква – според Григорианския.
И при двете църкви периодът, в който може да се чества Великден, е 5-седмичен, но за католическата църква този период започва по-рано.
Има и още една причина за различните дати на Великден. Това е обстоятелството, че на Запад празнуват Великден дори ако неделята след пълнолунието на пролетното равноденствие съвпадне с еврейската Пасха, докато в този случай на Изток определят за дата на празника следващия неделен ден.
Освен че Западът и Изтокът честват по различно време Великден, има различия и в обичаите и начина на отбелязване на празника.
Символ на Великден при католиците например е заекът, докато при източноправославните християни е червеното яйце.
На Запад е популярно децата да се надпреварват, като търкалят боядисани яйца по наклонена ливада.
В източноправославния свят на празника децата се борят с яйца за победа и здраве през цялата година, а за “биячът” са отредени много щастие, благополучие и крепко здраве.
Яйцата се използват като специално великденско поздравление. Хората си разменят яйца и се поздравяват с фразата “Христос воскресе”.
