Приживе цар Борис III успява да обедини земите, тогава принадлежащи към българското землище – Южна Добруджа, Беломорска Тракия и Вардарска Македония, с което става известен с прозвището си Обединител.
С негова помощ и заедно с българския народ, Светия Синод и правителството са спасени българските евреи, които по това време са живели в пределите на Стара България. Смъртта на Царя Обединител е тъжна дата от българската история, която е предизвестие за мрачната съдба за България, сполетяла я на 9-ти септември 1944 година. Поругаването и оскверняването на тленните останки на Царя през 1946 година, по нареждане на комунистическите безродници и до днес е ужасяващ и непростен факт.
Всеобща е била мъката на огромната част от българския народ след вестта за кончината на Н.В. Цар Борис III, при и досега неизяснени обстоятелства.
Тези мъка и обич към българския Цар, комунистите не успяха да заличат и до ден днешен.
Вечна памет за покойния ни августейши Цар, Негово Величество Борисъ III-ти, по Божията милость и Народната воля, Царь на Българитѣ, Принцъ Саксъ-Кобургъ-Гота и Херцогъ Саксонски
