ГЕРБ-СДС запазват лидерското си място с подкрепа от 24,1% от твърдо решилите да гласуват на 14 ноември и увеличават дистанцията пред преките си опоненти.
Това показват данните от проучване на „Алфа Рисърч“, проведено в периода 7-9 ноември и реализирано със собствени средства на агенцията. Проучването е проведено сред 1017 пълнолетни граждани от цялата страна.
Най-оспорвана остава втората позиция. В пряка конкуренция за нея и с променлив успех в периода на кампанията са „Продължаваме промяната“ и БСП. Седмица преди вота подкрепата за формацията около Кирил Петков и Асен Василев е във високо плато от 16,5% и надделява леко над тази за социалистите – 16%.
Влошаване на ситуацията с коронавируса и машинното гласуване крият рискове за БСП, но не са сериозно предизвикателство за привържениците на „Продължаваме промяната“. Неясният идеологически профил, казусът с двойното гражданство на Кирил Петков и по-слабата мобилизация могат да имат негативен ефект върху „Продължаваме промяната“, смятат социолозите от „Алфа Рисърч“.
„Демократична България“, „Има такъв народ“ и ДПС са другите три партии със сигурно присъствие в следващото Народно събрание. Техните резултати са силно сближени и е възможно разместване на позиции помежду им в оставащите дни.
След първоначалния отлив на симпатизанти „Демократична България“ успява да възстанови част от тази загуба и на финала на кампанията заема четвърто място с 10,2% от твърдо решилите да гласуват.
Победителят от изборите през юли „Има такъв народ“ търпи най-сериозна продължителна ерозия през последните месеци и приключва настоящата кампания с 9,9% подкрепа.
Въпреки активната кампания и кандидатурата на лидера си за президент ДПС не постига обичайното високо равнище на мобилизация на избирателите си. Това носи 9,8% за Движението, което не му позволява да подобри съществено позициите си от юлския вот.
Две други формации са близо до 4-процентната бариера и запазват шанс за присъствие в парламента. „Възраждане“ с 3,8% частично консолидира фрагментиралия се при последните два избора радикален националистически вот. Обменът на симпатизанти между протестните партии засяга и „Изправи се БГ! Ние идваме!“. Коалицията около Мая Манолова увеличава леко подкрепата си и с 3,6% също остава близо до изборния праг.
Електорални нагласи за президентския вот
Относително по-ясна е ситуацията около президентските избори. Борещият се за втори мандат Р. Радев е с най-голям аванс (46.4%), но и с повече трудности в сравнение с месец по-рано. От една страна, предизвикателство пред него е охладеният ентусиазъм към този вот, който трудно ще надскочи нужната активност от 50% за приключване на изборите в един тур.
От друга страна, нарастващото в последните седмици разочарование от действията на служебното правителство (особено по здравната криза, инфлацията, цените на електроенергията) разколебава решимостта на част от симпатизантите му. Най-силни поддръжници на Р. Радев са привържениците на БСП и „Продължаваме промяната“. Сред по-широката периферия, която ще е много важна за втория тур обаче е налице известно пропукване.
При втори тур балотажът ще е между Р. Радев и А. Герджиков. Професорът влиза в последната седмица от кампанията с подкрепа от 28.3%, която идва основно от симпатизанти на ГЕРБ-СДС, представители на интелигенцията, свободни професии и академични кръгове.
М. Карадайъ (8.8%) и Л. Панов (6.9%) са другите две кандидатури с по-значим дял привърженици. Те обаче, както и К. Костадинов (3.2%) страдат от ефекта на повишения интерес към парламентарната за сметка на президентската надпревара и към момента имат по-ниска подкрепа от застаналите зад тях формации.
Тези тенденции поставят изхода от балотажа в зависимост не само от резултата на първия тур, но също от позициите на политическите партии и възможността на двамата водещи кандидати да мобилизират избиратели извън кръга на твърдите си симпатизанти.
Настоящото изследване е проведено в периода 7 – 9 ноември 2021г. от Алфа Рисърч, публикува се на сайта на агенцията и се реализира със собствени средства. Проучването е проведено сред 1017 пълнолетни граждани от цялата страна. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по основните социално-демографски признаци. Информацията е събрана чрез пряко стандартизирано интервю с таблети по домовете на анкетираните лица.
Kmeta.bg
