На 14 октомври православната ни църква почита Света Петка. Параскева Епиватска, известна в България повече като Параскева или Петка Българска (Търновска), е източноправославна светица, живяла през Х – ХІ век. Останките и са съхранявани в няколко селища в разни страни на Балканите, където е особено тачена. За разграничаване от другите светици на име Параскева тя е наричана по свързани с нея топоними Параскева Епиватска (по родното и място) и обобщено Параскева Балканска, с преводни (напр. Петка на български и сръбски) и съставни имена като Параскева/Петка Сръбска (Белградска) / Молдовска (Яшка) / Млада / Нова или Петка Параскева (Параскева Петка), Майка Параскева. Почитана е като главна закрилница на българския народ и държава, покровителка на Молдова и градовете Търново, Габрово, Троян. Преданията за отшелническите подвизи на Параскева довеждат до появата на култ към нея. Мощите и пристигат в Търново, столицата на България през 1230-те години; тя е наречена Параскева Търновска и е почитана за закрилница на града, народа и държавата. За отношението към св. Параскева Търновска като закрилница на българския народ и държава особено силно впечатление прави споменаването и в държавни и международни актове.
