Павел Делирадев е български учен, общественик и публицист, деец на лявото крило на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Роден e в Панагюрище през 1879 г., в семейството на Неда Богданова и опълченеца Димитър Делирадев. Завършва панагюрското четирикласно училище.
През есента на 1894 г. става учител в с. Кованлък, Ихтиманско. Там се запознава със социалиста Петър Орловски, който го въвежда в идеологията на учредената през 1891 г. от Димитър Благоев партия. През 1896 г. се записва в Столарското техническо училище в Русе. В средата на юли 1898 г. тръгва пеш от Русе за Ямбол, за да участва в петия конгрес на БРСДП. На връщане, отново пеш, заболява от тиф и едва се добира до Русе. Шест месеца е прикован на легло в болница. Лекарите даже изготвят предварително смъртния му акт.
Все пак оживява, но получава парализа на краката и лекарският консулт го изписва с убеждението, че ще остане инвалид за цял живот. С огромно усилие на волята успява да възвърне способността си да ходи и решава да се върне пеш в Панагюрище. Завръщайки се в града, открива своя дърводелска работилница. Основател е на социалистическите организации в Панагюрище и Русе. През 1899 г. е избран за председател на панагюрското читалище „Виделина“.
