На 18 септември 1753 година умира Христофор Жефарович, който работи за духовното израстване на българския народ. Най-голямо значение от творбите му за нашето Възраждане има книгата „Стематография“, издадена от Жефарович във Виена през 1741 година. „Стематографията“ е илюстрирана с гравюри на мед и с графики. Съдържа 20 изображения на български и сръбски владетели и светци, както и 56 герба на славянски и други балкански страни, с обяснителни четиристишия под тях. Под нейно влияние се намира цялата българска хералдика през XIX век. След Освобождението на България за кратко в княжеската администрация е използван като държавен символ гербът от „Стематография“, но поставен в хермелинова мантия с княжеска корона над нея. Този герб задълго остава върху държавния печат и на печатите на държавните учреждения, даже и след приемането на официалния герб от Народното събрание.
